RSS

понеделник, 29 март 2010 г.

Очичките

Рисуването на очичките и личицето е последния етап от  оформянето на куклата. Използвам акрилни бои.

Най-напред се поставя бяла основа, която дава форма на окото. С този вид кукли това не е трудно, защото релефа определя формата на оченцето. Бялата боя се нанася внимателно между ръба на клепача в горната част и вдлъбнатината в долната част.

След като първият пласт е напълно сух се нанася втория. В случая моята кукла ще бъде синеока. И тук релефа определя мястото на ириса.

Докато изчакваме да изсъхне се рисуват устничките и бузките. Цветовете не трябва да са силни и да са съобразени с тена на куклата. Накрая се се рисуват зениците, миглите и веждите.



Куклата е вече готова. мога да се заема с тоалета и.

сряда, 24 март 2010 г.

Как се прави косата и няколко малки хитринки

Косата е важна част от изработването на куклата. Лесният вариант е да се използват готова перука.
Намирането на такава тук е трудно, да не кажа почти невъзможно.
Решение обаче има.

Първа малка хитринка
В някои магазини предрагащи аксесоари за коса може да се намери подходящия "материал" - допълнителни кичури за прически. Необходимо е само да го разрежете внимателно и да получите дълга лента.

Лентата се зашива върху главичката. Започва се от основата и постепенно се отива към темето. На темето се зъвършво с "охлювче".

С това прикрепянето на косата завършва. Куклата вече не е плешива.


Втора малка хитринка

Освен перуките и намирането на маска за личицето е трудничко. За да се реши и този проблем може да се направи гипсова отливка, която напълно замества маската.

Единствената разлика е, че главичката става малко по-тежка. За да се закрепи стабилно към телцето е необходимо още преди да е стегнал гипса в него да се вгради "вратле". Много подходящо за целта е да се използва масурче от конци.
Поставянето на плата върху тази маска е също както при пластмасовата.

четвъртък, 18 март 2010 г.

Приказките оживяват

            Не зная дали има дете, което не знае приказката за Червената шапчица.
         
            Имало едно време едно малко момиченце ....
Един ден Червената шапчица тръгнала да посети болната си баба,

но не послушала майка си и минала през гората, където живеел страшния лош вълк.

Всичко щало да свърши много лошо, ако не бил храбрият ловец,


който спасил Червената шапчица и бабата и всички заживели щастливо


Е това не се отнася до вълка, но той пък може да участва и в друга приказка.
Тази за трите прасенца Фроско, Боско и Чипоноско


Три много весели прасенца, които искали да си имат хубави къщички




Как се ражда една кукла

   
Първо се оформя главичката. Необходима е маска и подходящ трикотажен плат. Маската се намазва със специално лепило и върху нея се залепва плата. Той трябва да се изпъне така, че всички детайли на личицето да се очертаят добре.

След това се прави "торбичка" за да може главичката да се напълни с вата или друг подходящ пълнеж.

Ето как изглежда вече оформената главичка.
Телцето, ръчичките и крачетата също се изработват от трико, но за да не се деформират и да се избегне разтягане на трикото се слага допълнителен пласт от неразтеглив памучен плат, който се шие заедно с трикото.
Върху памучния плат се рисува детайла и се закрепва с карфици към трикото. Трите пласта (1 пам. плат и 2 трико) се съединяват.
След това се изрязват на около 5мм от тегела.

Вече имаме всички елементи. Телцето, крачетата и ръчичките се обръщат на лице и с помощта на пластмасова кука за плетене се изпъват ръбовете. Натъпкват се плътно с вълна или силиконова антиалергична вата.

Може да се каже, че всички елементи са готови.

Сега просто трабва да се пришият към телцето и куклата е почти готова.

От тук нататък предстои истинската работа - да накарам куклата да оживее.